Целият Врачански край е известен в нашата история със своята самобитна, народностна по характер култура, дело на будни умове. Населението на този край в много случаи само се грижи за старините, съхранява книги и икони от стари църкви.
Ослен Криводол е малко предпланинско селище, разположено на силно нахълмен терен на 4 км южно от десния бряг на р. Искър.
На 1,5 км северозападно от днешното село, се намира полуразрушена, еднокорабна църква с двускатен покрив от плочи с дебелина 5-8 см. Църквата е изградена на ръба на стръмна урва, която се спуска към реката и е естествена защита откъм север. От изток църквата е била защитена от погледа на поробителя чрез стръмния терен, а от юг и запад са я закриляли горите.
Църквата е с размери 6,30 х 3,80м.
Апсидата е малка, с дълбочина 0,80м и отговаря симетрично на малкия обеч на черквата.Дебелина на стените-0,70м, при апсидата-0,75м . Стените отвън и отвътре са гладки, неразчленени, малък прозорец от юг пропуска светлината. Сводът на църквата е полуцилиндричен, зидан от бигор и хоросан и нивелация от дървени греди, които на отделни места са запазени и до днес. Архитектурата и начина на градеж ни навеждан на датировка от края на 16в, когато вероятно е била изписана. През 16 в поради забраната за строеж се налага известният тип еднокорабна засводена църква, без купол, без прастична външна украса, без притвор.
Преди няколко десетилетия църквата е била по-запазена, но останала без грижи и най-вече в следствие на ерозията, северната й половина пада в дерето на река Вина. По южната половина, все още личат стенописни изображения, които са безпощадно издраскани с имената на посетителите.
В апсидата на църквата са запазени образите на Богородица от "Благовещение" и на един от архангелите.
Тези запазени изображения от старата църква, потвърждават една традиция в живописта от 16 в-плоскостни форми, твърди очертания, архаични черти. Те са в подкрепа на констатацията, че изобразителното изкуство във Врачанския край в голямата си част е дело не на високо- школувани живописци, а на майстори от народа и носи непосредствения изказ на тяхното искрено възприятие.