Село Ослен Криводол се намира в полубалкански район, в предпланините на Стара Планина. На изток от селището се намира връх Чепина и връх Глава, на запад връх Ветрен, а от север и юг са върховете Креща и Китката.

През селото минават три реки: Средна, Синьобръжка и Лижка, които на три километра северно от селото се вливат в река Искър (на около 2 и половина километра от селото).

Високо скътан в полите на балкана се намира язовир Ослен Криводол, екологично чист и никога не замърсяван. Водите му водят началото си от три непресъхващи извора. Язовира се намира на около 3 км от селото.Природата около него е девствена и великолепна.

Землището на селото възлиза на площ от 15255 декара. Граничи със селата: Царевец, Синьо бърдо, Курново, Лик и Липница-Софийска област.
Обработваемата земя е 5631 декара от която 3402 декара ниви, 265 декара лозя и трайни насаждения, 1264 декара ливади.
Селото разполага с 5692 декара гори и 3039 декара мери и пасбища. Това предопределя и основния поминък на населението -земеделие и животновъдство.

В селото живеят около 180 човека, предимно пенсионери. Поради миграцията от селото, то постепенно се обезлюдява, поради което голяма част от къщите са необитаеми или сезонно обитавани.

Връзката с общинския център и останалите населени места се осъществява чрез автобус-пътя Мездра Ослен Криводол-Курново и чрез железопътен- ж.п. спирка Ослен се намира на три километра северно от селото на пътя София-Враца.

По всичко изглежда, че селото е съществувало с днешното си име и преди османското нашествие. Среща се документ от средата на 15в. Според местното предание селото се  еместило няколко пъти и сегашното място е отпреди два века. В Ослен Криводол е роден Ботевият четник Илия Йолов.

Ведно изложение от 16.09.1870г. жителите молят турската власт за разрешение да си построят църква и посочвот, че селото се състои от 90 домакинства .

На   1,5км северозападно от Ослен Криводол, върху скалистия бряг на река Вина, се вижда малка полуразрушена еднокорабна църква.

Около нея е навата гробище на селото, но сред каменните кръстове се виждат и по-стари, които са от късносредновековни гробове. Днес северната половина на тази църквица е паднала в дерето на реката. Останала е южната половина, където са запазени интересни стенописи, които по стила на живописната традиция може да бъдат датирани от 16в.